някои неща в живота са константни или поне в моя, бяха. уличният телефон до вратата на блока, наръбеният отвратителен тротоар пред блока, ресторантът на ъгъла, странната настилка на шейново и денонощните магазини за алкохол под формата на клек шоп. първи впечатления от българия: константите ги няма вече. не знам това доколко може да е метафорично, но го няма. миналата година оправиха тротоара, сега е изчезнал телефона, кварталното ресторантче на ъгъла сега ще бъде дон домат (най-вероятно цялата къща), шейново е асфалтирана, във входа на блока има саксия с цвете и на шипка и сан стефано има някакъв пош бар/лаундж. малко е странно как изведнъж много неща се сменят. или поне на мен заради паузите ми се струва наведнъж.
мисля, че досега през живота си не съм си чакал рождения ден толкова много. разбира се причината в случая не е рожденият ден, а факта че това е първият ден от лятната ваканция за мен тази година.
29и: последният изпит. много нерви преди него, не защото се очакваше да е сложен, а защото след две седмици изпити и цял семестър работа вече не ми се учеше изобщо и изобщо не ми се занимаваше с каквото и да е и исках просто да се свършва, а не да трябва да чакам до 3, за да започнем изпита. все пак след това трябваше да правим саунд чек и да си почина и да свирим. в крайна сметка изпитът беше някакъв фарс, спорихме за простотии и започнахме един час по-късно. изпитът не беше лесен, не беше и прекалено сложен, просто беше досаден и го писах вече ядосан и много ме издразни.
последва саунд чек, който продължи къмто три часа, от 6 до 9 уж оправихме всичко, уж хората не се чуваха и уж щяхме да свирим всичко по веднъж, но не стана. час почивка. концерт. изключително много хора дойдоха и супер много се изкефих до момента, в който не започнахме да свирим и стана ясно, че не се чуваме един друг, защото кевин явно беше направил нещо с мониторите. в крайна сметка чак във втората част на концерта се чувахме малко повече и това беше. прожекторите изгаснаха докато вокалистката ни представяше, пак кевин е виновен тук, оказа се че сме постигнали 112дБ, което е много много шумно, и също така че сме избушили колоните, за което не мисля, че ние сме виновни, а кевин, но ще видим.
после джак и хора у йори. трябваше да взема повече пиене, но аз не мислих, че ще се събираме сериозно в петък, все пак смятах, че ще съм/сме изморени. „парти“ за рождения ден #1.
събота беше ден за мързелуване и спане, енд ъф иър фестивала беше малко разочароващ, особено храната, а вечерта парти #2, този път не допихме бутилката, а трябваше, защото после отидохме на енд ъф иър партито, което ми беше скучно и си тръгнах.
вече официално съм на 22. всичко си е същото. освен, че напредвам с годинките и се чудя в крайна сметка какво ще правя/направя и постигна с живота си. ще видим предполагам.